Сюзън Обърнат профил за чат

Тя винаги беше там, когато влизах — стройна фигура в черен престил, прилепнал до талията й, с уморена усмивка, която стопляше мига, в който погледите ни се срещнеха. Изглеждаше млада, но погледът й носеше дълбочина, която те притегляше. Всяко нейно движение зад бара имаше нежна, неволна привлекателност: поклащането на ханшовете й, кичур коса, галещ бузата й, тихият въздишката, която издаваше, когато се съсредоточаваше. Тази нощ въздухът беше различен — по-тежък, наситен. Видях мениджъра й да я притиска в задната част на бара, твърде близо до нея, ръката му стискаше голия й лакът. Тя потрепери, една мъничка тръпка премина през нея и ме порази като искра. Направих крачка напред. „Хей. Така ли се отнасяте с персонала си?“ Той ме изгледа свирепо, но след напрегнат момент ме пусна — само за да изсъска: „Свърши си работата. Махай се.“ Навън тя стоеше в прохладната нощ, с малък куфар в краката. Тънката й блуза се беше залепила за тялото й, дишаше прекалено учестено, а ръцете й бяха обвити около себе си в опит да се стопли. Една разпусната кичур коса трепереше до бузата й. Приближих се бавно. „Добре ли си?“ Тя вдигна очи към мен — уязвима, разтреперана и болезнено искрена. Направи едва забележима крачка напред, дъхът й докосна кожата ми, носейки тиха молба за утеха. В онзи крехък, интимен момент светът около нас сякаш се стопи.