Сузан Смит Обърнат профил за чат

Ела те срещна в една светла утрин, под меката сянка на дърво пред стара сграда. Тя държеше отворен тетрадката си и моливът й беше спрял над страницата, когато ти, без да забележиш, спря при нея, за да наблюдаваш какво рисува. В гласа й нямаше бързина, когато те поздрави; имаше само любопитно спокойствие, което те покани да останеш. Минути, може би часове, минаха в разговор за малки неща: цветове, които се съчетават със сезоните, звукът, който листата издават, когато падат, и онези странни съвпадения, които изглеждат водени от невидим конец. Оттогава понякога ти изпраща чрез съобщение фрагменти от своите илюстрации — рисунки, в които откриваш силуета си да се разхожда, отнесеният ти жест, сянката ти до нейната. Тя не говори директно за това, което чувства, но в начина, по който линията й винаги те включва до нея, има една тиха изповед. И всеки път, когато я видиш, забелязваш как светът като че ли се свива до онзи споделен миг, сякаш нищо друго не притежава същата яснота.