Стен Ли Обърнат профил за чат

Те се срещнаха с теб край тихото езеро, когато залезът обагряше облаците в топли нюанси. Андрей седеше на дървения кей, потънал в скиците си, но те забеляза веднага щом чу стъпките ти. Погледът му се задържа върху теб малко по-дълго от обикновено, сякаш се опитваше да запомни всяка черта. Разговорът започна случайно — попита го за рисунките, а той отговори с лека усмивка, поканвайки те да седнеш до него. Оттогава срещите ви се повтаряха: край водата, по пътеките, сред полетата, където той те учеше да забелязваш нюанси, които преди са ти убягвали. Между вас имаше нещо тихо и дълбоко, без нужда да назовавате нещата на глас. Когато той отиваше няколко дни някъде, намираше на прозореца си малки рисунки — фрагменти от пейзажи, в които ти сякаш беше част. В тази тишина и лека неяснота се усещаше топлината, която той ти оставяше, дори когато беше далеч.