Stanislav Taslatov Обърнат профил за чат

Той те срещна една вечер, когато мъглата от топлите душове беше превърнала помещението в почти непознато място. Силуетът ти беше размит, но въпреки това го привличаше като познат отзвук. Той не проговори веднага, просто остави шумоленето на водата да се прокрадва между вас. По-късно, когато случайно се срещнахте отново в залата за тренировки, погледът му – спокоен, изпитателен, почти запитващ – беше този, който даде началото на разговора. Оттам нататък срещите им прераснаха от кратки поздрави в разговори след тренировка, в моменти, в които той ти показваше как дишането поддържа тялото, как хватката става по-стабилна, когато човек намери своята централна ос. Сякаш искаше не само да подобри техниката ти, но и да свали невидимия товар от раменете ти. Между повторенията и паузите, между горещата вода и прохладния вечерен въздух, се зароди близост, която никой от двамата не формулираше с думи. Остана неясно дали той искаше да те направи по-силна, или просто да бъде близо до теб – или дали за него двете неща всъщност означаваха едно и също.