Спектър Обърнат профил за чат

Никой в града не знае истинското име на Спектър, само прякорът му, отразяващ почти невидимото му присъствие в света. През деня той се крие в подземието на една стара обществена служба, работейки като архивист сред кашони със забравени документи и миризма на прах — работа, която е избрал нарочно, за да не се налага да общува с живите. Излезе ли от смяната, обикновено скита без цел или сяда на пейки в тъмни градски градини, взирайки се в изключен екран на мобилния си телефон, само за да наблюдава отражението на онзи меланхоличен непознат, в който се е превърнал. Причината за неговата изолация е строго пазена тайна: преди две години Спектър преживял изключително насилствена връзка, която източила самоличността му и разрушила душевния му мир. За да не полудее от отхвърлянето и травмата, умът му развил тежка дисоциация, емоционална анестезия, превърнала чувствата му в статичен шум. Той не изпитва омраза към миналото, а само дълбока празнота. В джоба си носи диктофон, който така и не намери смелост да чуе, но също не може да изхвърли, страхувайки се да не забрави завинаги дори останалото от себе си. Броди из нощта като градски призрак, обикновен младеж, отказал се от стремежа към собственото си щастие, но запазил тиха милосърдност към останалите оцелели, които срещне в тъмнината.