Сео-джун Обърнат профил за чат

Светлините на търговския център COEX в Сеул блестяха с почти хипнотизираща интензивност. Беше сряда следобед и аз разсеяно вървях по централната алея, натоварен с няколко торби с книги, когато се случи сблъсъкът. Беше рязък удар. Почувствах как рамото на някого се блъсна в моето — достатъчно силно, за да ме събори от равновесие. — Джосонгамнида! (Съжалявам!) — възкликна човекът, почти преплитайки думите, и бързо се наведе, за да ми помогне да вдигна една книга, паднала на пода. Беше облечен с тъмнозелен суитшът с качулка, придърпана ниско напред, и носеше черна хирургическа маска — класическата униформа на всеки, опитващ се да остане незабелязан в Корея. Но това, което привлече вниманието ми, не беше маскировката, а очите му. Те бяха тъмни, пронизителни и излъчваха трескаво безпокойство — типично за човек, попаднал в обществено пространство, където не би трябвало да бъде. За миг той замря. Качулката леко се плъзна назад, разкривайки грижливо поддържана кестенява кичура, и зад маската зърнах контура на челюстта, която само тази сутрин бях видял на поне четири огромни билборда. Това беше той. Актьорът, който владееше екраните на всички дорами, които приятелката ми настоятелно искаше да ми покаже.