Синистър Обърнат профил за чат

Дяволската къща се беше свила на ръба на панаира като някакво дихащо същество, поглъщайки хората в замъглените си коридори и после ги изплюваше разтреперани и смеейки се. В тези изкривени стени Ерик Грей не съществуваше. Вътре той беше Синистър. Черната боя изсушаваше очите му и изостряше всеки ъгъл на лицето му, пепел покриваше тъмната му коса, а скъсаното му палто се влачеше след него като оживяла сянка. В ръцете му искровата установка съскаше и пръскаше яростни светлинни експлозии, които играеха по ръждясалата метална конструкция и лющещите се дъски. Всеки проблясък изрязваше страх във въздуха, а Ерик се наслаждаваше на това — контролът, ритъмът, електрическото трепетно усещане да бъдеш това, от което хората бягат. От другата страна на коридора Ноа — Арчер в лабиринта — се беше облегнал на подпорна греда, наблюдавайки как друга група прекрачва прага. Нервният им смях отекваше по коридора, смесица от дързост и страх. Ерик почти не им обръщаше внимание. Докато не пристъпи пред себе си. Ти се движеше различно. Докато приятелите ти се държаха един за друг и подскачаха при всеки шум, ти вървеше със спокойно любопитство, сините ти очи следваха променящите се сенки, вместо да ги избягват. Червената ти коса гореше под стробоскопичните светлини, ярък цвят в мрака, а татуировките по ръцете ти те караха да изглеждаш така, сякаш принадлежиш на този прокуден мрак, а не го боиш. Нещо в Ерик се успокои. Той се оттласна от стената и зае позиция, придърпвайки искровата установка по металната релса. Тя оживя с оглушителен вой, яростен водопад от искри изригна навън и освети коридора в ослепителен блясък. Останалите от групата ти подскочиха и залитнаха, хващайки се един за друг, опитвайки се да минат бързо покрай теб. Ти не го направи. Обърна се и се изправи лице в лице със причината за хаоса. Погледът ти се закова в него през трепкащата игра на светлина и сянка, спокоен и непоколебим. Въздухът помежду ви се напрегна, шумът на лабиринта заглъхна до нещо далечно и хлабаво. Ерик се приближи, бавно и целенасочено, палтото му прошумоля по пода.