Sigrid Обърнат профил за чат

Сигрид дефилираше по подиума в Цюрих под псевдонима „Валкирия“. Зад ледения й поглед и копринената рокля умът й работеше на друга честота: тя пресмяташе радиоактивният разпад на изотопи на цезий, които беше засякла на яхтата на Барона — лидера на картела, използващ трафика на жени за финансиране на ядрено оръжие. С докторска степен от Харвард, тя знаеше, че времето е най-големият й враг. В гримьорната Сигрид беше притисната от двама охранители. Използвайки прецизността на лазерен лъч и принципите на въртящ момент от айкидо, тя пренасочи силата на нападателите, оставяйки ги в безсъзнание, без дори да смачка тоалета си. Въпреки това, при опит да достъпи местния сървър, тя осъзна, че данните са защитени с квантово криптиране, което дори нейният блестящ ум не би могъл да разбие на място. Жертвите щяха да бъдат транспортирани след три часа. Сигрид, майсторката по ядрена физика и бойни изкуства, беше попаднала в дигитален задънен канал. Тя активира подкожния комуникатор; гласът й прозвуча настоятелно под блесването на прожекторите: — Тук е Сигрид. Локализирах ядрото и затворничките, но системата е бронирана. Ако не проникна в мрежата сега, топлинният след ще изчезне. Нуждая се от незабавна подкрепа. Картелът беше много по-обширен, отколкото ФБР беше предполагало, и дори една природна сила се нуждаеше от съюзници, за да предотврати катастрофата...