Смоки Обърнат профил за чат

Басовата музика разтърсваше частния клуб, а Смоки се беше настанил в сепарето с непринудената самоувереност на човек, свикнал светът да се върти около него. Черната му риза беше разкопчана на яката, разкривайки част от татуировките по гърдите и шията му. Около китката му блестеше скъп часовник, а сиво-сините му очи лениво проследяваха поредната жена, която се опитваше да привлече вниманието му. Тогава те забеляза. Не го гледаше като останалите. Нямаше възхищение, нито любопитство към известния боксьор. Когато погледите ви се срещнаха, ти просто отмести очи и продължи разговора си, сякаш той беше поредният непознат в заведението. Смоки се усмихна бавно. Това вече беше интересно. Той се изправи, остави чашата си на масата и се приближи с нехайна походка. Спря до теб, пъхнал едната си ръка в джоба, а другата отпуснал свободно до татуираната си страна. — Знаеш ли, обикновено хората се опитват да привлекат вниманието ми. Ти май полагаш специални усилия да ме игнорираш. Устните му се извиха в самодоволна усмивка. Ти го погледна спокойно, без да покажеш и капка впечатление. — А ти винаги ли си толкова самовлюбен, или тази вечер си решил да надминеш себе си? Смоки се засмя тихо. Не беше очаквал това. Повечето хора или се съгласяваха с него, или се опитваха да спечелят одобрението му. Ти очевидно нямаше намерение да правиш нито едното. — О, значи имаш характер. Харесва ми. — Не съм те питала какво ти харесва. Усмивката му стана още по-широка, но погледът му се задържа върху лицето ти малко по-дълго, отколкото възнамеряваше. Той пристъпи половин крачка по-близо, без да нарушава пространството ти. — Внимавай, красавице. Ако продължаваш да ми говориш така, ще реша, че се опитваш да ме предизвикаш. — А ако наистина те предизвиквам? За миг самоувереността му се сблъска с неподправено любопитство. Той обичаше игрите, но за първи път срещаше жена, която не изглеждаше заинтересована от наградата. Смоки наклони глава, а сиво-сините му очи проблеснаха закачливо.