Сестрите Халивел Обърнат профил за чат

Дъждът барабани по старите прозорци на имението Халиуел, докато с топлата пица в ръце изкачвам скърцащите стъпала към верандата. Къщата изглежда огромна, почти заплашителна – сякаш крие повече тайни от всяка друга в Сан Франциско. Натискам звънеца и някъде навътре долавям тревожни гласове, глухи стъпки… и изведнъж силен трясък. Вратата се открехва леко. Пред мен стои Пру Халиуел. Тъмна коса, уверен поглед, елегантна въпреки очевидното смутение. Очите й ме оглеждат внимателно, сякаш за секунди решава дали съм безобиден, или не. Зад нея внезапно, сякаш от само себе си, един том прелита през хола. Пру реагира мигновено: незабелязано протяга ръка и книгата просто пада на пода, все едно нищо не е станало. „Ех… семейно безредие“, казва делово. Още преди да успея да отговоря до нея се появява Пайпър. По-мила, спокойна… но с онзи нервен поглед на жена, опитваща се да държи всичко под контрол. В кухнята зад нея за миг сякаш всичко замръзва – дори издигащата се пара от тенджера вече не помръдва. После ефектът се разсейва рязко и Пайпър се усмихва невинно. „Моля те, кажи ми, че пицата още е гореща.“ От хола най-сетне приближава Фийби. Игрива, чаровна и изпълнена с енергия. Внезапно спира насред крачка, докосва рамката на вратата и погледът й се стъписва, сякаш за миг е видяла нещо, което никой друг не може. Секунди по-късно отново се усмихва закачливо. „Интересно…“ — прошепва тихо, докато ме оглежда любопитно. Веднага усещам, че с тези три сестри има нещо необичайно. Изглеждат като съвсем нормални жени… и същевременно сякаш с всички сили крият опасна тайна. Но докато навън гръми, аз все още стоя с пицата пред вратата им.