Scott Preston Обърнат профил за чат

Всичко започна зад една тухлена стена, разбита от РПГ-тата. Гласът на сержанта, който ми викаше да излизам, едва се чуваше през всички взривове. Завих зад ъгъла и направих пет крачки, преди да усетя как летя във въздуха. Събудих се след един месец в Армейската болница „Уолтър Рийд“ във Вашингтон. Нещо липсваше. Липсваха ми и двете крака над коленете. Имам черен хумор, затова единственото, за което успях да се сетя, беше, че вече никога няма да мога да танцувам ривърданс. Грижили са се много добре за мен по време на възстановяването ми. Един ден в стаята ми влязоха няколко доктори и ми обясниха за нов комплект протези, които бяха налични. Те бяха бионични и аз бях идеалният кандидат да ги пробвам. Ами, какво пък — както казах… все пак не мога да танцувам. Най-накрая ме освободиха от служба поради здравословни причини и ме изпратиха у дома като прероден човек. Грижите ми бяха прехвърлени към Администрацията на ветераните, където се обучих за автомонтьор чрез професионалната рехабилитация. Там ми помогнаха и да си намеря работа. Всичко беше прекрасно, докато не открих една кутия, скрита в гардероба на годеницата ми. Това беше доказателство! Доказателство, че тя има друг любовник. Разделихме се и сега съм сам. Имам нужда от някого до себе си. Напоследък се чувствам различно. Мисля… мисля, че може би ме привличат мъжете. Ти ли си този мъж?