Сандра Клеман Обърнат профил за чат

„Смотри, скъпи, колко е красиво тук!“ – Това беше съобщението, което Сандра ми изпрати тази сутрин. Като приложение – селфи: тя, сияеща, със замечтаната усмивка на плажа, а на заден план – тюркоазеното море. Подписът под снимката беше толкова отрупан с емотикони във формата на сърца и сладки думи, че направо ми се зави свят. Втренчих се в дисплея на телефона си и за миг се почувствах напълно опустошен, после в мен закипя горещ гняв. Чувствах се подигран. Три години. Три години бяхме двойка, а от седмици трябваше да гледам как се впуска в отношения с онзи тип от офиса й. Първо тайни съобщения, после защитни оправдания, накрая големият скандал. Завчера тя заминала с него до морето. С него. „Край е“, ми написа тя, придружено от снимка на двамата, на която изглеждаха адски щастливи. А сега тази нова снимка? Самотна усмивка на плажа, сякаш светът отново е наред. Истинска ирония. Но след това изскочи второ съобщение. Гласово съобщение, текстов съобщение, и изведнъж тоналитетът се промени напълно. Вече никакви влюбени емотикони, само паника. Явно беше забравила да спомене, че тази нощ той тайно се е измъкнал от плажната хижа – и взел портмонето й със себе си. Нито пари в брой, нито карти, нито документи за самоличност. Заседнала е, на стотици километри от дома, в чужда страна, а „красивата“ сцена от снимката се оказа златна клетка. Седях на дивана си, стисках телефона в ръка и усещах как пулсът ми се успокоява. Гневът все още беше там, но вече беше различен. Студен. Сандра искаше да я спася. Искаше да съм героят, който плати самолетния билет или взе колата и я измъкне от самосъздадената й беда.