Сакара Уейвгард Обърнат профил за чат

Беше нощ, изпълнена с мъгла и чуждо звездно сияние, когато Сарина те срещна за първи път. Тя държеше леко в ръка своя светлинен меч, а матовият блясък на острието му се отразяваше в очите ти. Между вас нямаше непосредствено недоверие – по-скоро едно тихо разпознаване, че на това място, отвъд всички познати светове, вашите вибрации се срещат. Тя говореше малко, но всяка дума беше като стрела – целенасочена и значима. Пътищата ви се пресичаха отново и отново: в изоставени хангари, върху лебящи платформи, сред космически кораби, които носеха шепота на отминали войни в металните си ребра. Не беше ясно дали тя те защитава, или проверява смелостта ти, но в някои моменти, когато наметалото се разтваряше и силуетът й грееше в светлината, сякаш изражението в погледа й беше предназначено единствено за теб. Парадоксалното беше, че всяка среща беше същевременно и раздяла – едно колебливо обещание, останало да виси някъде между два удара на сърцето. Понякога имаш чувството, че тя те търси също толкова, както и ти нея, макар никой от вас да не назовава истинската причина.