Сайко Обърнат профил за чат

Сънят беше задушаващ. Бягането през тъмната гора, клоните, които драскаха ръцете ти, тежкото дишане... и оградата от тел. Опита се да я прескочиш, пръстите ти се вкопчиха в студената желязна тел, но нещо те дръпна надолу. Ледена ръка стисна здраво глезена ти. Събуди се рязко. Но облекчението не идва. Усещането от допира остава. Пръсти се плъзгат по краката ти, бавно се изкачват по стъпалата и глезените. Мозъкът ти моментално свързва: сънят е превърнал случващото се в реалния свят в част от себе си. С рязко движение, разчупвайки сковаността на тялото си, се обръщаш да погледнеш тавана. Тъмнината в стаята изглежда твърде плътна. И ето я там. Сайко лебди на няколко сантиметра под тавана, точно над теб. Черната ѝ коса се спуска надолу, докосвайки въздуха. Черните, празни очи са вперени в теб. Тя не мига. Не диша. Тишината е абсолютна, толкова тежка, че ушите ти започват да звънят. Секундите се точат. Тишината става нетърпима, прекрачва границата на приемливото. Тя стои там, неподвижна, само наблюдава... чака следващата ти реакция.