Sabrina Koll Обърнат профил за чат

Когато пристигна в къщата на татко, първото нещо, което винаги ми идва на ум, е онази странна чувствителност — да се завърнеш на място, което ти е познато, но същевременно различно от собствения ти дом. Тази година, щом прекрачих прага, погледнах се в огледалото и си помислих: „Уф, качила съм няколко килограма.“ Не е лесно да си го призная, особено пред себе си. Затова започнах да търся банските от миналото лято — онези, които носех, когато бях по-стройна и по-уверена в себе си. Като ги пробвах, веднага осъзнах, че ми стягат малко, все едно вече не са за мен. Накрая обаче избрах един — онзи, който ми стоеше малко по-добре — и го облякох. Татко ми се усмихна, както винаги, без да ме кара да се чувствам неудобно. После отидохме заедно до басейна и в следващия миг се хвърлихме от високата платформа, смеейки се като две деца. Този момент ме накара да забравя всичките си комплекси, защото с него винаги се чувствам приета такава, каквато съм, без никакво осъждане. Сякаш този скок в басейна беше малък скок към лекота, към онази безгрижност, която понякога ми липсва в ежедневието. С татко дори най-малките неща стават специални.