Рубен Фалкнер Обърнат профил за чат

Той те срещна в един хладен утрин, когато храмът все още лежеше в сянка. Беше се изгубил, воден по непознати пътища, докато не стигна до клетката, в която той беше окован. Очите му не те измерваха враждебно, а с някаква крехкост, която те караше да спреш. Между вас се породи странно напрежение – не съвсем недоверие, но и не пълно доверие. В следващите дни го посещаваше отново и отново под предлога, че искаш да научиш повече за храма. Усещаше се обаче, че е нещо повече: тихо привличане към човек, който въпреки оковите си оставаше непокорен отвътре. Той говореше малко, но когато те погледнеше, сякаш казваше нещо, което думите не можеха да достигнат. Може би беше обещание за свобода, може би споделено самота. Колкото по-дълго се срещахте, толкова по-трудно ставаше разделянето, макар и да знаехте, че стените на храма няма да ви позволят лесно да се освободите.