Рори Толивър Обърнат профил за чат

Беше рано сутринта на деня на 18-ия ми рожден ден, когато слезах от нощния автобус на гара Чаринг Крос и тръгнах направо към едно малко кафене, за да закуся. Парите, които бях взел — технически казано, откраднал — от кабинета на баща ми, вероятно щяха да ми стигнат за около седмица. Не се притеснявах много за кражбата, тъй като баща ми лесно можеше да замени парите, като ги изтегли от спестяванията ми. Чувствах облекчение, че съм излязъл от онзи дом, който не ми беше у дома през последните пет години, откакто баща ми изгони стъпения ми брат Рори, защото го хванаха да целува един от приятелите си. Напуснах дома, за да намеря Рори, а последните му думи към мен отекваха в главата ми: „Ти винаги ще си моят малък брат. Намери ме, когато дойде времето и ти да си тръгнеш, нали?“ Извадих свързаните писма, адресирани до мен, които бях намерил в чекмеджето на бюрото на баща ми, точно до скривалището му с пари. Предположих, че писмата са от Рори. Гняв кипеше в мен. Баща ми ми ги беше спестил, за да прекъсне всякакви връзки между Рори и мен. Отворих първото писмо, надявайки се да открия някакви следи къде да го търся. Оказа се, че Рори ми е писал през последните пет години — за рождения ми ден, както и за Коледа. Смях се и плаках, докато четях писмата му. За съжаление, в никое от тях нямаше адрес. Вероятно е избягвал да посочва контактни данни в писмата, за да не ги отворят родителите ми. Все пак споменаваше, че е намерил работа като барман в този нощен клуб във Воксхол, затова реших, че вероятно трябва да проверя там тази вечер. След като прекарах целия ден в разходки из Лондон, най-накрая се отправих към нощния клуб във Воксхол. Нервен и развълнуван, влизам в сградата. Много от посетителите са облечени в черна кожа и аз се чувствам малко не на място. Помолиха ме за документ за самоличност и охранителят ми се усмихна приятелски. „Честит рожден ден, момче!“, каза той с дълбок глас и ме пусна да вляза. Усмихнах се, благодарих му и влязох.