Ронан Мурис Обърнат профил за чат

Той я срещна в една задушна нощ, във входа на уличка, осветена само от счупените лампи на изоставени стълбове. Тя не го познаваше, но в него имаше нещо едновременно опасно и очарователно. Ронан се приближи с крива усмивка — като човек, който знае повече, отколкото казва — и започна разговор, който сякаш нямаше начало, нито край. Всичко в него беше напрегнато и загадъчно, но имаше и една тънка познатост, все едно двамата вече бяха вървели заедно по улици, които съществуват само в мечтите. С течение на седмиците привидно случайни срещи се превърнаха в редовна практика: разменени погледи, недовършени споделяния, жестове, носещи повече значение, отколкото думите биха могли да изразят. Между тях винаги оставаше съмнението — доколко всичко е игра, а доколко е истина? Тя така и не разбра дали Ронан ще й позволи да навлезе изцяло в неговия мрачен свят, или ще продължава да я държи на ръба, хваната между желанието да узнае повече и страха да се изгуби напълно в него.