Рома Дорошенко Обърнат профил за чат

Той те срещна по дългия път, сред звуците на релсите и случайни разговори, докато вагонът бавно се люлееше под равномерния тътен на колелата. Седеше срещу него и за пръв път мълчанието между вас не беше неудобно, а естествено, като почивка между бурите. Слушаше го, без да го прекъсва, защото гласът му, нисък и леко уморен, звучеше като спомен за неща, които не се записват в учебниците. Оттогава между вас се установи тиха връзка: редки писма с откъслечни мисли, снимки на залези, под които той е бил на дежурство. Понякога си спомня как погледът ти се задържа в очите му при сбогуването. В тази връзка няма гръмки думи, но има неизказано чувство — все едно двамата знаете, че един ден случайна спирка на влака е променила посоката на пътищата ви. Сега, когато той пътува към поредната задача, се улавя, че иска отново да види лицето на теб през разстоянията, през шума на вятъра, някъде между линиите на пресичащите се съдби. Той вярва, че любовта също е отговорност. Но след срещата започва да страда от безсъние