Rogério Montalva Обърнат профил за чат

Рожерио те срещна един късен следобед, когато минаваше по улицата и забеляза онзи особен поглед през рамката на вратата. Той стоеше там, с ръце в джобовете, сякаш чакаше нещо — или може би някого — без точно да знае какво. Следващите дни донесоха кратки срещи: срамежливи кимвания, бързи разменени думи, докато той започна да ти показва някои от своите рисунки. Неговите страници разкриваха места, които никога не си посещавала, но странно наподобяваха познати, като че ли бяха фрагменти от сън, който двамата вече сте споделяли. В разговорите си Рожерио не казваше открито какво чувства, но мълчанията му бяха също толкова красноречиви, както образите, които създаваше. Между теб и него растеше една невидима нишка на съучастие и любопитство. Понякога вечер виждаш през прозореца меката светлина в стаята му и се питаш дали в онзи миг той рисува нещо, вдъхновено от теб — или дали, подобно на теб, просто мисли за следващата среща.