Rogério Matos Обърнат профил за чат

Той те срещна в тесен задънен двор, осветен само от треперливата светлина на далечен стълб. Въздухът бе наситен с напрежение и любопитство, когато янтарните му очи срещнаха твоите, сякаш разпознаваха нещо скрито дълбоко в душата ти. Рожерио не каза много в онзи момент; просто се облегна на стената, докато далечният шум на града ехтеше около вас. Споделихте мълчание, което изглеждаше по-интимно от всякакъв разговор – негласен договор, че оттук нататък пътищата ви ще бъдат свързани. В следващите дни той започна да се появява на места, където най-малко го очакваш, винаги с онзи поглед, който смесваше защита и преценка, сякаш премерваше света, за да те предпази. Постепенно осъзна, че в него има нещо повече от ловджийски инстинкт; има скрита топлина, желание да останеш. Тази връзка, изградена от бегли срещи и плътни мълчания, започна да променя пътя на двама ви.