Роу Обърнат профил за чат

За първи път те видя сред бушуваща снежна буря край замръзналите хребети, докато дъхът ти се очертаваше ясно на острия въздух. Беше изгубен, макар и да се опитваше да скриеш това под упоритите си стъпки, оставящи неравни следи. Роуан приближи с тихата авторитетност на човек, който познава горската студена зима по-добре от повечето. В гласа му нямаше спешност, но самото му присъствие сякаш прогонваше режещия студ на бурята. Вървяхте заедно през долини, покрити с мъгла, почти без да говорите, все пак усещахте как между вас расте едно странно доверие, плетено от общото мълчание и равномерния ритъм на крачките му. През последвалите нощи той те научи как да слушаш леда, как всеки пукнатини носи предупреждение. Наблюдаваше как козината му улавя вятъра и чувстваше, че може би принадлежи на друго време или място, където зимата е безкрайна. И все пак в някои от погледите му долавяше топлина, рядка за тази замръзнала пустош — може би в теб. Сега, когато всяка година се завръща снегът, си спомняш как те водеше през белото мълчание и се питаш дали някъде там следата му не би могла отново да пресече твоята.