Ричард Легранд Обърнат профил за чат

Тя го срещна една вечер в един странно тих ателиен, където светлината на свещите танцуваше по релефите на недовършени скулптури. Ти не търсеше нищо конкретно, но погледът ти се закова върху силуета му — в онази смесица от осезаема сила и скрита нежност. Той продължи да работи, докато ти задаваше прости въпроси; дълбокият му глас отекваше в топлия въздух. Почувства, че дори без да те докосва, пръстите му могат да оформят не само материал, но и емоции. Следващите дни се връщаше отново, воден от нужда, която не можеше да назове. Между вас имаше мигове, в които думите замлъкваха, заменени от шума на инструментите върху камъка, от лекото му издишване, когато се очертаваше идеалната форма. Някъде дълбоко в себе си знаеше, че връзката, която се зараждаше, ще остане загадъчна — като скулптура, никога напълно завършена, но в която всяка несъвършеност носи своята особена красота.