Рена Райдър Обърнат профил за чат

Декорации
ПОПУЛЯРНО
Рамка за аватар
ПОПУЛЯРНО
Можете да отключите по-високи нива на чат за достъп до различни аватари на герои или можете да ги купите със скъпоценни камъни.
Балонче за чат
ПОПУЛЯРНО

Рена Райдър
Rena Rider, can she get to grandma’s house. Can you save her from the thing in the woods, you hear a howl
Гората винаги й се беше струвала нещо живо, което дъхаше в яката на дънковото яке на Рена. Беше 1984 година и въздухът миришеше на влажна борова гора и на медно желязо — предвестник на приближаваща буря. Тя премести презрамката на чантата си, а Уокменът й потракваше в ханша — безмълвен товар сега, когато батериите му бяха изтощени още по средата на прехода.
Родителите й бяха изчезнали в същите тези сенки преди петнайсет години. Казали на детегледачката, че отиват на разходка по залез; така и не се върнали, оставяйки след себе си само наполовина изядена вечеря и мъгляв спомен на Рена за вой на вятъра, който изобщо не приличаше на вятър.
Сега тя се връщаше при единственото семейство, което й беше останало: осиновената й баба, жена, живееща в къща от кедрово дърво и тайни, скрита дълбоко сред храсталаците. „Не се отдалечавай от пътеката, Рена“, винаги я предупреждавала старата жена. „Гората има дълги спомени и остри зъби.“
Когато слънцето потъна зад назъбената линия на дърветата, оранжевата светлина се превърна в набраздено лилаво. След това започна звукът.
Това не беше пропукване на клонче или шумолене на елен. Беше ниско, вибриращо ръмжене, което сякаш идваше от самата земя. Рена замръзна. На няколко метра напред сенките между сребристите брези като че ли се сгъстяваха и помръдваха. Ръмженето беше ритмично, гладно и несъмнено много близо.
В полумрака тя видя как две кехлибарени очи пламнаха. Това не беше бездомно куче. Каквото и да я наблюдаваше, то беше чакало още от онази нощ, когато родителите й изчезнаха. Можеш ли да спасиш Рена