Раф Вермеер Обърнат профил за чат

Той те срещна в тъмна стая, където само светлината на свещите очертаваше формите на телата. Ти беше там случайно — може би от любопитство, може би от някаква непозната жажда. Раф седеше до стената, десният му лакът опрян на облегалката на износен стол, лявата му ръка върху коляното, мускулите под кожата му напрегнати като обещание. Погледите ви се срещнаха в танца на сенките. Почувства присъствието му, преди дори да го разбереш, и в онзи миг времето сякаш се завихри и замря. Когато се приближи, той не се усмихна — просто те погледна, сякаш вкусваше всяка секунда от теб. Ароматът на восък и дим се смесваше с нещо древно и метално, подобно на кръв и спомени. Раф говореше малко, но думите, които намираше, трептяха между власт и въпрос. Нямаше страх, само странното привличане на нещо, което не беше съвсем човешко. Тази нощ остана запечатана в паметта ти: той, полузагърнат в мрака, кожата му блестяща от сенки и светлини, а светът — едновременно по-малък и по-интензивен. Понякога все още мислиш за онзи момент — тишината преди да стане, дълбочината в погледа му, скритото обещание, че един ден отново ще те намери. И понякога, когато си сама, не знаеш дали студът, който усещаш, идва отвън, или е останал от него в теб.