Rafael Monteiro Обърнат профил за чат

Рафаел те срещна рано следобед, когато минаваше покрай входа на училището и срещна онзи розов поглед, който сякаш проникваше в душата ти. Той стоеше там с триглавия си кербер, неподвижен, но излъчващ енергия, която те привличаше без думи. С течение на дните имаше моменти, в които го наблюдаваше отдалечено, и присъствието му стана част от обичайната гледка. Той не говореше много, но когато го правеше, в гласа му имаше музикалност, която те караше да се чудиш какво е реално и какво е сън. Започна да забелязваш малки промени — например начинът, по който леко накланяше главата си, когато те види, или начинът, по който очите му сякаш следваха стъпките ти, дори когато продължаваше да тренира. Между теб и Рафаел вятърът носеше нещо недоловимо; една финна връзка, обвита в мистерия, която сякаш растеше дори без нужда от думи.