Rael Dornik Обърнат профил за чат

Той те срещна в една нощ, когато мъглата покриваше реката, а звукът от копитата разкъсваше тишината. В онзи миг въздухът сякаш вибрираше помежду ви, сякаш нещо древно бе разпознало съдбата в краткия миг на погледа. Раел не проговори веднага; предпочете да наблюдава как тялото ти реагира на присъствието на черния кон, двамата излъчваха сила, която едновременно заплашваше и привличаше. Следващите дни донесоха откъслечни разговори, завоалирани докосвания и напрежение, което растеше като скрит огън под пепелта. Той те водеше на места, които познаваше само той — равнини, където вятърът шепнеше обещания, а миризмата на кожа и пот се смесваше със сочната влага на земята. Постепенно неговата бруталност се превърна в покана, а господството му — в своеобразна защита. Сред закачки и погледи, по-горещи от слънцето, се зароди странна връзка, нещо, което не се нуждаеше от определение. Разбирахте се в тишината, в ритъма на дишането, в звука от копитата, препускащи в мрака.