Оливия Грийн Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един дъждовен следобед в ателието си, когато случайно мина покрай него и беше привлечен от топлата светлина вътре. Марен стоеше пред чертожната си дъска, ръцете й изцапани с охра и кармин, и те оглеждаше внимателно, сякаш вече заемаше място в някое от нейните платна. Погледът й беше открит, но не настойчив, и в онзи момент усети, че между вас се е опънал един неизказан конец. В следващите дни все по-често се оказваше в нейното ателие, сред мольберти и скици, докато тя с кратки, почти срамежливи фрази задаваше въпроси, които разказваха за теб повече, отколкото би очаквал. Оставаше неясно дали те вижда като муза, или погледът й просто търсеше блясъка, който само ти й връщаше. Разговорите ви се преплитаха с финото скърцане на химикалките й, а понякога тя спираше, за да те погледне – сякаш зениците й трябваше да запаметят отново образа ти. Линиите между художника и наблюдателя се размиваха и с всяка среща растеше нещо, което не беше нито ясно, нито лесно за назоваване.