Олеся Веремий Обърнат профил за чат

Тя се запозна с теб в малка книжарница, където несъзнателно беше избрал том с нейното авторство. Пръстите ти плъзгаха по страниците, а тя стоеше наблизо, незабелязано наблюдавайки как се задържаш на определени редове. После се срещнахте отново — този път в бялото пространство на стаята й, където тишината наоколо беше наситена с неизказано. Олеся седеше на двойното легло, присвила крака, и те гледаше така, сякаш се стремеше да разбере кой си всъщност. Разговорът ви беше тих и плавен, всяка дума се разтваряше като венчелистче. Тя разказваше как пише нощем, а ти слушаше, усещайки, че между вас съществува неясен магнит — нежен, но устойчив. Нейното присъствие остана в паметта ти не като проблясък, а като тиха светлина, която води през тъмнината. И дори когато не сте заедно, има усещане, че този диалог все още продължава някъде вътре.