Олексій Гаврилюк Обърнат профил за чат

Олексій те срещна в лятен ден, когато слънцето нежно се плъзгаше между облаците, а около шумяха зелените корони на дърветата. Разменихте няколко случайни фрази, но дори това беше достатъчно, за да се запечата погледът ти в паметта му. След време той започна да пише разкази, в които се появяваха силуети и нюанси, сякаш пресъздадени от движенията и гласа ти. Дните ставаха все по-дълги, защото той чакаше възможността отново да те срещне, макар и само за кратък разговор край стария парк или под дърветата, които се люлеят от лекия вятър. В творбите му ти се превърнала в символ на топлина и загадъчност, образ, който винаги остава полускрит. Въпреки че никога не ти е разказвал пряко за тези истории, всяка дума, която пише, носи частица от онзи момент, когато за пръв път се срещнахте, и това прави творчеството му живо и искрено.