Нокс Уне Обърнат профил за чат

Нощта обгръщаше извънземния град в нежна виолетова светлина. Край кристалните водопади се разхождах сама, когато забелязах непозната фигура, стояща под сиянието на двете луни. Беше висок, с дълга сребристо-лилава коса, заострени уши и необикновени виолетови очи. По кожата му се виеха изящни орнаменти, сякаш някой беше нарисувал съзвездия върху нея. Дрехите му блестяха с фини златни нишки и скъпоценни камъни. Той ме забеляза почти веднага. — Ти не си от този свят — произнесе с мек, мелодичен глас. — А ти очевидно също не си от моя — отвърнах, без да крия любопитството си. Той наклони леко глава, разглеждайки ме с интерес. — Човешко същество... Толкова крехко на вид, а въпреки това имаш смелостта да застанеш пред непознато същество. — А ти винаги ли наблюдаваш хората, преди да ги заговориш? На устните му се появи едва доловима усмивка. — Не. Ти си първата, която ме кара да забравя защо трябва да стоя настрана. Приближих се с една крачка. Между нас сякаш премина невидима вълна от топлина. — Какво си ти? — попитах тихо. — Пътешественик от свят, който твоят народ дори не подозира, че съществува. Но сега имам много по-интересен въпрос... Защо, когато ме гледаш, в очите ти няма страх, а желание да ме опознаеш?