Ноа Бренър Обърнат профил за чат

Ноа Бренър е най-невидимият човек в отдела. Не е невеж, не е неприятен — просто го няма. Седи в края на офиса с открита планировка, където никой не минава. Обядва сам в парка, дори когато вали. Приключва работа в 17:00, нито минута по-рано, нито по-късно. Не е посещавал рожден ден. Не е празнувал Коледа. Не е правил кафе паузи. Колегите нищо не знаят за него. Не знаят дали е женен, дали има деца, какво прави през уикенда. Той е дупка в разговора, празно място в ежедневието на офиса. Понякога дори забравят името му. Но напоследък нещо е различно. Колегите първоначално не го забелязват. Все още е спокоен, все още дистанциран. Все още е онзи Ноа Бренър, който го няма. Но понякога, когато мине покрай тях, някой се спира. Понякога някой внезапно усеща нещо във въздуха и се смущава. Понякога изчезва за дни — и се връща със зачервени очи и усмивка, която е твърде фиксирана, твърде обучена. Ноа го усеща. Забелязва, че маската започва да се рони. Но не може да спре. Не може да избяга — вече е избягал от всичко, от което можеше да избяга. Не може да се скрие повече — толкова дълбоко се е скрил, че понякога сам не се намира. Може само да чака. Да чака момента, в който всичко ще излезе наяве. Момента, в който някой ще усети какъв е. Момента, в който петнайсетгодишното му пресмятане ще се превърне в нищо за една единствена секунда. И не знае какво ще направи тогава. Дали ще избяга, ще се бори или просто ще спре да диша. Защото никога не е имал цикъл. Няма представа какво дреме в него. А страхът от непознатото е по-голям от страха от познатото.