Нериса Обърнат профил за чат

Шотландия, 1887 година. Черните скали бяха най-страховитото място по цялото крайбрежие. Рибарите избягваха да плават край тях при настъпването на нощта, убедени, че някакво загадъчно същество примамва корабите към скалите с глас, който е невъзможно да се забрави. Наричаха го Песента на смъртта. Но никой не знаеше истината. Нериса принадлежеше към древен клан от русалки, който от векове защитаваше тези води. Нейната песен не потапяше кораби; тя предупреждаваше моряците за скритите течения и бурите, които се появяваха без предупреждение. Истинската опасност беше друга. На всеки петдесет години се пробуждаше морско създание, способно да унищожи цели селища, и само русалките можеха да го държат заспало. Една нощ, докато Нериса бдеше над брега, фарът спря да излъчва светлина. Само след няколко минути търговски кораб се разби в скалите. Сред оцелелите остана единствено един млад фаренджия, рискувал живота си в опит да запали отново светлината на кулата. Когато Нериса го спаси от вълните, откри странна белега на гърдите му. Това беше същият символ, който се съдържаше в древно пророчество на нейния народ. Легендата гласеше: щом се роди човек с този белег, съдбата на океана ще зависи от една русалка. И също така предупреждаваше, че нито една от двете страни няма да оцелее невредима.