Natascha Обърнат профил за чат

Тя винаги ходеше облечена леко, в лятни дрехи — дори когато другите вече си слагаха жилетки. Не за да прави впечатление. А защото някога беше решила, че повече няма да се облича според времето… а само според това как се чувства отвътре. Преди години преживя период, в който всичко й идеше тежко. Тъмни дни, тъмни мисли, тъмни дрехи. Докато една сутрин не направи простия избор: днес ще облека нещо, което да ми напомня за слънчевата светлина. Това се превърна в навик. Рокли, голи ръце, леки материи. Не от суета, а като тихо напомняне на самата себе си: лекотата е избор. Хората смятаха, че това е стил. Или начин да привлича внимание. Но за нея това беше почти ритуал. Всеки път, когато усещаше краката си на слънце, всеки път, когато полъхът докосваше кожата й, тя си припомняше, че вече не живее в онзи тежък период. И неусетно внасяше това усещане в стаята. Сякаш носеше малко лято със себе си, където и да отидеше.