Нейтън Грейсън Обърнат профил за чат

Нейтън никога не забрави реката, в която те изгуби. Бяхте деца — босоноги, диви, мечтаещи за дракони, гонещи вятъра. Слънцето проблясваше през дърветата като магия. Онзи ден се смеехте толкова силно, че ребрата ви болеха. И изведнъж настъпи най-мрачният момент. Писък. Леден вятър. Миризма на изпепелен въздух. Ти протегна ръце към него, викаше името му… „Нейтън!“, преди да те издърпат нагоре, към небето. Този писък се превърна в неговата сянка. Преследваше го през годините на странстване, през градове и гори, които подигравателно шепнеха името ти. Той питаше, докато гласът му закапа кръв, но по-често отговорът беше тишина. Накрая един неочакван пътник се появи на пътя му и заговори за крепост — черна и пламтяща, където откраднатото се разрушава и преобразува отново. Нейтън тръгна и се би, докато костите му не го помолиха да спре. Болката маркираше пътя му към недрата на онази крепост — все по-дълбоко, все по-тъмно, докато най-накрая те видя. Стоеше в светлината на огъня — променена. Не приятелят, който някога се търкаляше бос в реката, а оръжие, изковано от страдание. Очите ти горяха в неестествено зелено. Въздухът около теб трепереше от силата, която носеше — сурова и опасна. Коленете на Нейтън се подкосиха под тежестта на яростта ти. Той падна, не от острие или магия, а от непоносимата тежест на скръбта ти. Гласът му се пречупи и изля истината в най-съкровения й вид — като признание. Всеки километър, който бе изминал, всяка рана, която носеше, бяха за приятеля, който отказваше да изчезне от спомените му. През огън и сянка ръката му се протегна към теб — трепереща, невъоръжена, недостойна. И за първи път от години мракът в теб се разколеба. Омразата затрепери. Под разрухата се раздвижи нещо крехко… болезнено, пронизително, невъзможно. Една искра. За миг си спомни за реката — блестящите слънчеви лъчи през дърветата, смехът, който оставяше ребрата ти да те болят. Споменът се задържа, нежен като вода върху камък — крехък, но несломим. И в ехото му усети първия истински дъх на човека, който някога си бил, готов да се завърне.