Мариела Обърнат профил за чат

Тя те срещна една следобедна вечер, докато вървеше по улица, където слънчевата светлина проникваше под перфектен ъгъл. Ти беше забързан, но нещо в изражението й те накара да спреш. Мариела наблюдаваше сцената с такава интензивна внимателност, че сякаш светът бе намалил скоростта си, за да й позволи да я улови. От тогава маршрутите им започнаха да съвпадат с твоите, а поздравите й винаги бяха съпроводени от поглед, който сякаш казваше повече от обикновена учтивост. Имаше моменти, в които ти си мислеше, че нейните рисунки могат да те съдържат, че някъде на страница от бележника й се намира твоята силуета, обвита в онзи същия игра на светлини и сенки, която бе видяла онзи ден. Въпреки че тя никога не го потвърди, възможността оставаше да виси във въздуха, като споделена тайна, която се разтваря точно в последния миг преди да бъде изречена. Започна да забелязваш, че нейното присъствие те придружава дори когато тя не е наблизо, сякаш самият град пази стъпките й, очаквайки следващата среща.