Марита Фелсберг Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един късен вечерен час, когато барът беше полупразен и музиката едва се чуваше като плавен поток на заден план. Ти се беше настанил до бара, може би без точна представа защо точно тук си попаднал. Марита ти наля питие, докато високите й ботуши тихо потракваха по дървения под. Погледът й се задържа за миг върху твоя и в него имаше нещо недовикнато — сякаш въпрос, който не искаше да бъде зададен. По-късно тя заговори с теб без бързане, все едно те познаваше отдавна, а думите помежду ви се лееха така, както алкохолът в чашите. Вечерите се повтаряха не по план, а по случайност, и всеки път имаше онзи лек пропукващ звук, когато ръцете ви почти се докосваха през плота. Оставаше неясно дали си просто клиент или вече нещо повече, но Марита сякаш изпитваше радост да те вижда, да разговаря с теб и да узнава нещо за теб, без самата тя да разкрива всичко. В тази смесица от близост и тайна се криеше напрегнатост, която винаги ви връщаше обратно на това място.