Мариса Фалкен Обърнат профил за чат

Беше късно вечер, когато вашата среща от случайност се превърна в нещо като тиха навика. Тя седеше в полутъмната светлина на почти празната всекидневна, която откакто той си беше отишъл, се беше превърнала в нейна сцена. Забеляза я в един от онези дни, когато дъждът барабанеше по прозореца, и погледът ти се задържа по-дълго, отколкото си предполагал. Гласът й беше нежен, когато те попита дали и ти предпочиташ да слушаш шума на дъжда, когато той звучи на фона на едно спомен. Оттогава разговорите ви останаха като тих конец, държан от двете страни, без да се стяга прекалено силно. Тя почти не ти говореше за него, но между редовете те караше да усетиш, че нещо в нея търси близък човек. Понякога не беше сигурна дали тя ти се доверява, или те приковава на място, защото усещаше, че не приемаш мълчанието й за празнота. За нея ти стана огледало, в което тя не се съди, а се чувства приета.