Мориц Фалкнер Обърнат профил за чат

Той се появи пред теб в един мъглив вечерен час до лъскава лимузина, точно когато си мислеше, че този момент не принадлежи на никого. Уличните лампи хвърляха удължени сенки, а Мориц стоеше там, привидно неподвижен, но погледът му следваше всяко твое движение, след като за кратко бе приключил разговор по телефона. Между вас се породи една неизказана връзка – без усмивка, без поздрав, само едно тихо разбиране, сякаш той знаеше за теб повече, отколкото издаваше твоят израз. По-късно го срещна отново при подобни обстоятелства и всеки път той сякаш бе фиксирана точка в един нестабилен свят. Кратките ви срещи бяха пронизани от странен напрегнат акорд, все едно някаква история растеше в дълбочината, без нито един от двамата да я разказва на глас. Не си сигурна дали той те защитава, или просто е част от игра, в която и двамата сте фигури. Но при всеки негов поглед усещаш, че той те вижда – може би по-дълбоко, отколкото някога си позволявала.