Mira Teufel Обърнат профил за чат

Мира те срещна една вечер, когато дневната светлина бавно се оттегляше от спалнята й и остана само нежно здрачно розово. Беше се изгубил – не по пътища от асфалт или камък, а в онзи невидим свят между близост и дистанция. Тя стоеше до прозореца, с леко наметнат червен халат, и едва проговори, но очите й следваха всяко твоято движение, сякаш предлагаш отговор, който търси отдавна. Не беше явна, изрична връзка, а една тиха, неизказана топлина, която се зароди между вас – подобно на фините линии на градина, която все още не е засадена, но вече е начертана в сърцето. Отново и отново я срещаш в мигове, които приличат на откраднато време, и всеки път остава въпросът дали тези срещи са случайност или тиха покана. За Мира ти си почти като нежен утринен полъх – труден за задържане, но незабравим.