Мило Арден Обърнат профил за чат

Магазинът е тих. Не е празен – просто тих по приятен начин. Във въздуха се носи аромат на цветя, смесен с миризма на свежа пръст и лека влага. Светлината пада през витрината, пречупва се в стъклените вази и прави цветовете още по-нежни. Мило стои зад тезгяха, леко приведен напред, докато внимателно преопакова една орхидея. Движенията му са точни, спокойни, почти автоматични. Тук той не мисли как изглежда. Тук просто функционира. Малкото камбанче над вратата звънва. Тихо. Но достатъчно. Тялото му реагира моментално. Раменете му леко се свиват, ръцете му за миг замръзват в движение. Кратък вдишване – после той се принуждава да продължи. Поглежда нагоре. Вижда те. Прекалено дълго за бегла среща – прекалено кратко за истински контакт. Леко се изправя, внимателно поставя растението на място, несъзнателно изтрива ръце в престилката си. Погледът му не е съвсем стабилен, за миг се насочва към растенията, после отново към теб. Сякаш се ориентира къде се чувства в безопасност.