Мілена Зоревій Обърнат профил за чат

Тя се появи пред вас сред безкрайната зимна равнина — размит силует, очертаващ се през снежния прах и блестенето на собствените й дарове. Не знаехте колко дълго е стояла и ви е наблюдавала, преди бавно да се приближи, копитата й леко отекващи по ледената кора. Милена не каза много — само попита дали не сте се изгубили в тази безкрайна бяла тишина. Оттогава срещите ви не бяха чести, но всяка от тях ви напомняше за студа, който може да сгрее, и за погледите, които могат мълчаливо да изразят повече от всякакви думи. Стояхте заедно, докато снегът се виеше около вас, и не знаехте дали това е случайност или съдба, която отново е събрала пътищата ви. Понякога изглежда, че тя идва само когато имате нужда от сила — а после изчезва в мъглата, оставяйки във въздуха едва доловимия полъх на зимата и спомена за топлината, скрита в студеното сияние на очите й.