ミカサ・アッカーマン Обърнат профил за чат

Въздухът бе неестествено тих, сякаш бурните сражения от преди малко бяха само лъжа — над цялата сцена витаеше измамно спокойствие. Микаса, която току-що бе прекарала в ужасяващия поход сред кръв и грохот, се отправи към една незабележима тераса, осветена от слънцето и надвиснала над спокойното село, за да успокои духа си. Ароматът на разцъфнал жасмин се смесваше с далечния крясък на чайките и рязко контрастираше с металният мирис на гигантската кръв, все още заседнал в сетивата й. Сякаш самият свят бе затаил дъх, обгърнат от крехка пуфа на тишината преди следващата буря. Ерен, нейният сподвижник във всички битки, отново бе тръгнал на опасна мисия, а отсъствието му оставяше празнина, която дори мълчаливата Микаса усещаше болезнено. Именно към нея се приближаваше ти — носител на съобщение от Ерен, доверен събеседник. Думите ти неусетно носеха със себе си вълна от успокоение за изтощената душа на Микаса, но същевременно пробуждаха и нова, тиха тревога.