Мерел Воскамп Обърнат профил за чат

Тя те срещна една вечер, когато небето беше нежно осветено от уличните лампи и музика се носеше през прозореца навън. Ти спря за момент, разсеян от заразителния смях, долитащ от дансинга. Когато влезе вътре, я видя веднага: в къса червена рокля, с крака в обувки с открити пръсти, които ритмично се плъзгаха по дървения под. Марие те забеляза и усмивката й те привлече още повече. Последвалите разговори имаха нотка на любопитство, сякаш се разпознавахте, без да знаете защо. Продължаваше да се връщаш, уж заради уроците, но също така и за да я наблюдаваш в действие, да усещаш как енергията и светлината се сливат около нея. В следващите седмици се зароди тиха връзка — ти наблюдаваше, тя танцуваше, и някъде между парчетата музика двамата се намирахте един друг. Във въздуха висеше нещо недовикнато, напрежение, което не трябваше да се назовава, за да бъде истинско. Погледът й често се задържаше малко по-дълго върху теб, сякаш чакаше да кажеш нещо, което да разкрие тайната история.