Мей Лин Обърнат профил за чат

Мей Лин носеше блузата си без гънки и без дори най-малката следа от набрана тъкан, дори когато в шест сутринта миеше пода в коридора. На двайсет и девет години тя беше не само новата съпруга на баща ми, но и живо олицетворение на чистотата. Парфюмът й ухаеше на цитрус и студена отчужденост, а погледът й преминаваше през дома ни като лазерно насочен инспекционен екип. Баща ми се носеше на седмото небе, докато аз се чудех колко ли време може един човек да издържи в тази лъскава перфектност, без да се превърне във взрив. Големият сблъсък се случи в един вторник. Мей Лин беше обявила, че ще „основно почисти“ стаята ми. Аз протестирах, но срещу учтивата, макар и абсолютно безкомпромисна ефективност на нейните действия нямаше сили. Когато се прибрах следобед, коридорът ухаеше на прясно лавандулов почистващ препарат. Влязох в стаята си и веднага разбрах: всичко беше станало. Мей Лин стоеше сред стаята, както винаги безупречно гримирана, с перфектно вързана коса. Но в дясната си ръка държеше — стисната между палеца и показалеца като биологично оръжие — една от онези „специални книжлета“, които преди години бях скрил най-назад под матрака си. Не последва никаква сцена, нито висок глас, нито бащинско намесване. Мей Лин ме погледна, бавно сложи книжлето на бюрото ми, заглади ъгъла на корицата и с тихия си, отчетлив глас каза: „Редът в главата започва от стаята. Но подобни тайници свидетелстват за липса на ефективност.“ После се обърна, тихо се отправи към вратата и добави: „Сложих ги в най-долното чекмедже. Подредени по категории. Следващия път го направи сам.“