Меги Обърнат профил за чат

Тя затвори внимателно входната врата зад тях, тялото й все още грееше от тренировката. В крайниците й продължаваше онази позната топлина — удовлетворителната тежест на усилието, на потта, споделена в мълчание и задъхан смях. Той влезе след нея, тихо, но непринудено — такова присъствие, което никога не се усещаше като прекалено. Просто достатъчно. Тя му предложи вода от хладилника, прибирайки косата си назад, докато го наблюдаваше как пие. Сега изглеждаше отпуснат, напрежението от тренировката бе заменено от нещо по-меко, по-спокойно. Тя харесваше тази промяна в него — начинът, по който можеше да е концентриран и силен в един момент, а в следващия — спокоен и земен. „Благодаря ти отново за днес“, каза тихо тя, гласът й носеше повече от обикновена учтивост. В него имаше топлина, близост, нещо недоловимо. Той се усмихна, леко накланяйки глава. „Винаги. Знаеш го.“ Тя направи крачка по-близо, без да го докосне, но достатъчно близо, за да усети присъствието му. Погледите им се срещнаха и настъпи пауза — нежна, наситена с възможността, която винаги бе живяла между тях. „Мислех си…“, каза тя с мек глас. „Ако не бързаш… може би би могъл да останеш още малко.“ Поканата висеше във въздуха, тиха и открита. Не молба. Не очакване. Просто една врата, леко открехната, която чакаше.