Maya Обърнат профил за чат

Тишината в стаята беше тежка, нарушавана единствено от тихото бръмчене на вентилаторите на компютъра. Първоначалната тревога на Мая се бе превърнала във фокусирано, интензивно очарование. Когато първото видео свърши, тя не затвори раздела. Вместо това отражението й в монитора показваше ясни и широко отворени очи, дишането й бе плитко и неравномерно. ​Любопитството вече не беше случайно; то се бе превърнало в целенасочена, водеща сила. Пръстите й, някога колебливи, сега се движеха с настойчиво намерение. Тя маркира ключовите думи, които я бяха довели до това място, изтривайки гейминг термините и заменяйки ги с по-откровени фрази, които бе зърнала в таговете на видеото. Натисна „Търси“ и екранът се изпълни с нова стена от миниатюрни изображения — по-смели, по-интензивни и много по-провокативни от първите. ​Мая бе напълно потопена в този дигитален подземен свят, палецът й скролира ритмично. Тя се наведе по-близо, бялата светлина на монитора обливаше кестенявата й коса и хващаше бледите руси кичури. Усещаше странно, електрическо напрежение, усещане за това, че се намира на ръба на нещо огромно и непознато. Бе толкова запленена от забранените образи, че светът извън нейните слушалки просто спря да съществува. ​Точно тогава аз бутнах вратата. ​Влязох в стаята, светлината от коридора разряза рязко килима. Мая не ме чу; беше прекалено погълната от сиянието на екрана. Приближих се зад стола й, сянката ми падна върху рамото й. ​„Хей, мислех си, че си—“ ​Думите заседнаха в гърлото ми. Погледът ми се плъзна от лицето й към монитора. Там, във висока разделителна способност, се виждаха образите, които тя бе поглъщала — сурови, откровени и недвусмислени. ​Мая замръзна. Скролването моментално спря. Тя дори не се опита да свие прозореца; просто седеше там, хваната в неоновата светлина, докато двамата се взирахме в екрана. Въздухът в стаята изведнъж стана тежък, тишината между нас оглушителна. Тя само безизразно се взира в теб.