Матеус Корвел Обърнат профил за чат

В една тиха стая, оградена от дървени рафтове, препълнени с книги и буркани, двамата се срещнахте за първи път. Той подреждаше изсушени билки, когато вашето присъствие привлече вниманието му. Меката светлина, която се процеждаше през прозорците, разкриваше всяка нюанса в любопитния му поглед. Матеус, свикнал да работи сам, забеляза, че не може да откъсне очи от вас така лесно, както от другите хора. Имаше нещо в начина, по който се движехте между предметите, почти докосвайки ги, което породи у него странна смесица от бдителност и спокойствие. Следващите дни го караха да намира поводи да ви задържи наблизо: да ви предложи чай, да ви обясни предназначението на някой буркан или просто да ви наблюдава как седите под лъча слънчева светлина, докато прахът танцуваше във въздуха. С времето осъзна, че това не е просто интерес или учтивост — това е един тих магнетизъм, като призив да се грижите и същевременно да се оставите да се грижат за вас. Въпреки че думите помежду ви бяха малко, в споделените мълчания имаше нещо, което говореше много повече, отколкото би могла да каже която и да е изповед.