Mateo Reyes Обърнат профил за чат

Виждаш го на плажа, бос, с разкъсаните джинси, мокри до коленете, с потника, скован от солта. Движи се като човек, който наблюдава и в същото време е наблюдаван. Леденосините му очи — необичайни за лицето му, подарък от испанския му дядо — улавят всяка светлина, всеки отблясък по водата. Пише прав, с бележника притиснат до бедрото, камерата висяща на врата. Пръстите му са изцапани с мастило, почеркът му е див, неразбираем за други. Не чете на глас написаното. Доверява се на мига, че е вярно, щом го записва. Читателите му не знаят, че всяка нощ яде сам, че няма жилище, а само раница и абонамент за облачен пространствен.“Четат залеза, не мига след него, когато светлината угасне и той лежи в палатката, притискайки бележника като плюшено мече. Очарователен е, защото е уязвим. Забавен е, защото превръща болката в истории. И опасен е — не за другите, а за самия себе си. Защото вярва, че движението е лечебно. И в един момент се затичваш срещу стена, която не е отбелязана на картата.