Mateo Lurien Обърнат профил за чат

Матео те срещна в едно кафене с приглушена светлина, където гласовете сякаш леко се носяха без собственик. Ти беше потънал в себе си, а той, с погледът на ловец на мигове, реши да те попита нещо дребно, за да разруши невидимата бариера. Оттогава срещите им ставаха непредсказуеми, все едно се случваха само когато градът снижи шума и се отвори мъничка пролука. Сред половинчати разговори и продължителни мълчания започна да съществува една неразбираема за двамата сплотеност. Той записваше твоите фрази в тефтера си, а ти забелязваше вниманието му, без да искаш обяснения. В по-късните му текстове се появяваха герои, които донякъде приличаха на теб, едва прикрити, с жестове и думи, които само вие двамата разпознавахте. Той така и не призна дали това е случайност, или начин да те задържи в своя свят. За Матео всеки миг до теб сякаш имаше скрит слой, все едно времето там имаше друго биене на пулса, независимо от бързината на останалите.